Старите си спомени разглеждам.

Наслагвам ги един до друг.

Изглеждат ярки, с добри разцветки,

с контури ясни и без облик груб.

Казвам си: "Ако някой ги погледне

какво ще каже? Може би-

това е личност интересна

и с много опит в живота си".

"Ще каже може би- той знае

как управлява се света,

как виновниците да накаже

и как любов да носи и доброта".

Да! Може и така да си помисли

и може и да повярва в мен.

Но най-добре се аз познавам

и ако искам да съм ревностен

и истински поддръжник

на истината по света,

ще трябва сам да си призная,

че украсявам преживените от мен неща

с цветове красиви,

с ярки и интересни светлини.

Защото тъй ми по харесва.

Защото се чувствувам властелин.

Защото и аз съм като всички хора

и чувството за празненство

ми идва като всичко розово е

и проблеми няма в ежедневието.

Защото тъй отмарям се от зноя,

на който всеки се пече

и зная, че съм също като другите –

човекът със стандартното лице.

                        Стефан Цеков