Feb 25, 2017, 6:31 PM

Нормален човек

  Poetry » Civic
732 0 0

Старите си спомени разглеждам.

Наслагвам ги един до друг.

Изглеждат ярки, с добри разцветки,

с контури ясни и без облик груб.

 

Казвам си: "Ако някой ги погледне

какво ще каже? Може би-

това е личност интересна

и с много опит в живота си".

 

"Ще каже може би- той знае

как управлява се света,

как виновниците да накаже

и как любов да носи и доброта".

 

Да! Може и така да си помисли

и може и да повярва в мен.

Но най-добре се аз познавам

и ако искам да съм ревностен

 

и истински поддръжник

на истината по света,

ще трябва сам да си призная,

че украсявам преживените от мен неща

 

с цветове красиви,

с ярки и интересни светлини.

Защото тъй ми по харесва.

Защото се чувствувам властелин.

 

Защото и аз съм като всички хора

и чувството за празненство

ми идва като всичко розово е

и проблеми няма в ежедневието.

 

Защото тъй отмарям се от зноя,

на който всеки се пече

и зная, че съм също като другите –

човекът със стандартното лице.

 

                        Стефан Цеков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Цеков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....