Нощ
Сред мрака да се потопиш,
стрелките на часовника
да спреш. И тъжно да мълчиш.
Защото си виновната.
От дим и изветряла бира,
кафе и антидепресант
събираш сили и се спираш
върху продънен стар диван
в нощта. Да раждаш и убиваш.
В нощта – от думи да градиш
сто барикади. И да скриеш
безумията в късен стих.
И става чисто. Няма кой
с нечисти лапи да разрови
този крехък твой покой
и да ти реди условия.
Възкръсваш през нощта. Сама.
Без вик. На края на света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вакрилов Всички права запазени
