verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
28.10.2010 г., 19:08 ч.

Нощ 

  Поезия
729 0 7

Сред мрака да се потопиш,

стрелките на часовника

да спреш. И тъжно да мълчиш.

Защото си виновната.

 

От дим  и изветряла бира,

кафе и антидепресант

събираш сили и се спираш

върху продънен стар диван

 

в нощта. Да раждаш и убиваш.

В нощта – от думи да градиш

сто барикади. И да скриеш

безумията в късен стих.

 

И става чисто. Няма кой

с нечисти лапи да разрови

този крехък твой покой

и да ти реди  условия.

 

Възкръсваш през нощта. Сама.

Без вик. На края на света...

© Вакрилов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??