Сред мрака да се потопиш,
стрелките на часовника
да спреш. И тъжно да мълчиш.
Защото си виновната.
От дим и изветряла бира,
кафе и антидепресант
събираш сили и се спираш
върху продънен стар диван
в нощта. Да раждаш и убиваш.
В нощта – от думи да градиш
сто барикади. И да скриеш
безумията в късен стих.
И става чисто. Няма кой
с нечисти лапи да разрови
този крехък твой покой
и да ти реди условия.
Възкръсваш през нощта. Сама.
Без вик. На края на света...
© Вакрилов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
