verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
Oct 28, 2010, 7:08 PM

Нощ 

  Poetry
663 0 7

Сред мрака да се потопиш,

стрелките на часовника

да спреш. И тъжно да мълчиш.

Защото си виновната.

 

От дим  и изветряла бира,

кафе и антидепресант

събираш сили и се спираш

върху продънен стар диван

 

в нощта. Да раждаш и убиваш.

В нощта – от думи да градиш

сто барикади. И да скриеш

безумията в късен стих.

 

И става чисто. Няма кой

с нечисти лапи да разрови

този крехък твой покой

и да ти реди  условия.

 

Възкръсваш през нощта. Сама.

Без вик. На края на света...

© Вакрилов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??