Нощ

Oct 28, 2010, 7:08 PM

Poetry

842 0 7

Сред мрака да се потопиш,
стрелките на часовника
да спреш. И тъжно да мълчиш.
Защото си виновната.
От дим и изветряла бира,
кафе и антидепресант
събираш сили и се спираш
върху продънен стар диван
в нощта. Да раждаш и убиваш.
В нощта – от думи да градиш
сто барикади. И да скриеш
безумията в късен стих. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нощ

Want to read more?

Random works