27.03.2022 г., 10:18  

Нощ

385 1 3

Навън е тъмно. Просто нощ.

И тишината на безкрайната вселена.

Звезди разхвърляни през куп за грош.

Планета малка в самотата си пленена.

 

Ехтящи стъпки. Тъжна празнота.

Под лампите родена сянката ни черна.

На светофара чака призрачна мечта,

Забравена сама, надежда ефимерна.

 

Останал пуст е пътят оживен.

Стрелки насочват, булевардът е направо.

Животът жалък, в тъмнината сътворен.

Материя безценна хванали сме здраво.

 

Ята от прилепи. Лъжите на деня.

Прелитат в своя лов за нощни пеперуди.

Крилатите създания на любовта 

невинно пърхащи пред светещи заблуди.

 

Така живеем. Лъжем себе си и Бог,

че всичко е по негови закони.

Надяваме се Той едва ли да е строг.

Да минем тихо без да ни изгони.

 

Навън е тъмно. Просто нощ.

Душите ни потънали са в тъмнината.

Навън е тъмно. Просто нощ.

Забравихме, че идва Светлината.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина забравихме за Светлината и като къртици се заровихме в тъмнина и ослепяхме. Ставаме щедри, за да не сме сърдечни и така се самозалъгваме, че сме човечни.
  • Катя, реалността е депресираща.
    Иначе край нас кръжат щастливи пеперуди.
  • Малко ме депресира.
    Хубаво е.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...