Жабокът (Гедеон)
351 2132
27.03.2022 г., 10:18 ч.  

Нощ 

  Поезия
187 1 3

Навън е тъмно. Просто нощ.

И тишината на безкрайната вселена.

Звезди разхвърляни през куп за грош.

Планета малка в самотата си пленена.

 

Ехтящи стъпки. Тъжна празнота.

Под лампите родена сянката ни черна.

На светофара чака призрачна мечта,

Забравена сама, надежда ефимерна.

 

Останал пуст е пътят оживен.

Стрелки насочват, булевардът е направо.

Животът жалък, в тъмнината сътворен.

Материя безценна хванали сме здраво.

 

Ята от прилепи. Лъжите на деня.

Прелитат в своя лов за нощни пеперуди.

Крилатите създания на любовта 

невинно пърхащи пред светещи заблуди.

 

Така живеем. Лъжем себе си и Бог,

че всичко е по негови закони.

Надяваме се Той едва ли да е строг.

Да минем тихо без да ни изгони.

 

Навън е тъмно. Просто нощ.

Душите ни потънали са в тъмнината.

Навън е тъмно. Просто нощ.

Забравихме, че идва Светлината.

 

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина забравихме за Светлината и като къртици се заровихме в тъмнина и ослепяхме. Ставаме щедри, за да не сме сърдечни и така се самозалъгваме, че сме човечни.
  • Катя, реалността е депресираща.
    Иначе край нас кръжат щастливи пеперуди.
  • Малко ме депресира.
    Хубаво е.
Предложения
: ??:??