Нощ
Навън е тъмно. Просто нощ.
И тишината на безкрайната вселена.
Звезди разхвърляни през куп за грош.
Планета малка в самотата си пленена.
Ехтящи стъпки. Тъжна празнота.
Под лампите родена сянката ни черна.
На светофара чака призрачна мечта,
Забравена сама, надежда ефимерна.
Останал пуст е пътят оживен.
Стрелки насочват, булевардът е направо.
Животът жалък, в тъмнината сътворен.
Материя безценна хванали сме здраво.
Ята от прилепи. Лъжите на деня.
Прелитат в своя лов за нощни пеперуди.
Крилатите създания на любовта
невинно пърхащи пред светещи заблуди.
Така живеем. Лъжем себе си и Бог,
че всичко е по негови закони.
Надяваме се Той едва ли да е строг.
Да минем тихо без да ни изгони.
Навън е тъмно. Просто нощ.
Душите ни потънали са в тъмнината.
Навън е тъмно. Просто нощ.
Забравихме, че идва Светлината.
© Гедеон All rights reserved.
