Пияна от любов е нощта,
протегнала топлите длани
с най-нежен похват на жена
препуска с коне оседлани.
Златен прах сипят пак звездите,
луната гледа онемяла,
нощта разпусна си косите,
облече премяната бяла.
© Райна Маргина Всички права запазени