22.03.2012 г., 13:02 ч.

Нощем 

  Поезия
587 0 2
Нощем 

Слънцето залязва в кръв,
пия от бутилката с текила,
на нощта предвестник пръв,
здрачът тихо се разстила.
Уморена от тъжовна скръб,
търся в сенките утеха,
слънцето залезе в кръв,
смъкна огнената дреха. 
Сенките се вглеждат в мен
с хиляди очи вълшебни,
призракът ти, сгушен в мен,
шепне спомени свещени.
Сълзите събирам с дъх
във бутилката с текила,
слънцето изгрява в кръв,
от сърцето ми избила.

© Кат Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??