Нощем
Нощем Слънцето залязва в кръв, пия от бутилката с текила, на нощта предвестник пръв, здрачът тихо се разстила. Уморена от тъжовна скръб, търся в сенките утеха, слънцето залезе в кръв, смъкна огнената дреха. Сенките се вглеждат в мен с хиляди очи вълшебни, призракът ти, сгушен в мен, шепне спомени свещени. Сълзите събирам с дъх във бутилката с текила, слънцето изгрява в кръв, от сърцето ми избила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кат Всички права запазени
