Нощем Слънцето залязва в кръв, пия от бутилката с текила, на нощта предвестник пръв, здрачът тихо се разстила. Уморена от тъжовна скръб, търся в сенките утеха, слънцето залезе в кръв, смъкна огнената дреха. Сенките се вглеждат в мен с хиляди очи вълшебни, призракът ти, сгушен в мен, шепне спомени свещени. Сълзите събирам с дъх във бутилката с текила, слънцето изгрява в кръв, от сърцето ми избила.
© Кат All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
