Нощем
Слънцето залязва в кръв,
пия от бутилката с текила,
на нощта предвестник пръв,
здрачът тихо се разстила.
Уморена от тъжовна скръб,
търся в сенките утеха,
слънцето залезе в кръв,
смъкна огнената дреха.
Сенките се вглеждат в мен
с хиляди очи вълшебни,
призракът ти, сгушен в мен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up