Нощем Слънцето залязва в кръв, пия от бутилката с текила, на нощта предвестник пръв, здрачът тихо се разстила. Уморена от тъжовна скръб, търся в сенките утеха, слънцето залезе в кръв, смъкна огнената дреха. Сенките се вглеждат в мен с хиляди очи вълшебни, призракът ти, сгушен в мен, шепне спомени свещени. Сълзите събирам с дъх във бутилката с текила, слънцето изгрява в кръв, от сърцето ми избила.
© Кат All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
