26.11.2010 г., 10:36

Нощен цвят

568 0 2


Нощен цвят

Нощта навън е толкова безумна,
свежа, носталгична и сама,
обсипана в уханност лунна, 
напоена  с порции тъга.

Нощта ми носи твоят аромат, 
колко той сега ми липсва!
Красива, обрисувана в цвят, 
нахлува тя в моята мисъл.

Звездите нейде са се приютили, 
донесли на небето самота.
От нощта прохладата попили,
оставили Луната като мен сама.


05.06.2005 г.




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© З. Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...