Нощен цвят
Нощта навън е толкова безумна,
свежа, носталгична и сама,
обсипана в уханност лунна,
напоена с порции тъга.
Нощта ми носи твоят аромат,
колко той сега ми липсва!
Красива, обрисувана в цвят,
нахлува тя в моята мисъл.
Звездите нейде са се приютили,
донесли на небето самота.
От нощта прохладата попили,
оставили Луната като мен сама.
05.06.2005 г.
© З. Райкова Всички права запазени