Нощен реприз
Нощен реприз
Луната като скитница в небето
от залеза та чак до сутринта
пътува заедно със ветровете
по своя път до края на нощта!
Щурче се чува някъде в тревата,
поточе нежно тихо ромоли.
Крясък! Нощна птица във гората,
и мракът след това ще продължи!
Полунощ е! Таласъмско време!
А отгоре хиляди звезди!
Тишината, тя е тежко бреме
от небето тази нощ вали!
Нощ вълшебна! Приказна! Омайна!
Нощ на безнадеждните души!
Но е тъжна! Пази свойте тайни
може би за по-добрите дни!
Искам тази нощ да бъдеш с мене
истинска, каквато аз те знам!
Искам, ала свършва мойто време!
До кога ще е и аз не знам!
Ти отново върна ме в живота!
Огън в мен разпали от искра!
Аз и ти! Това са два живота!
Нека да сме заедно сега!
Утре изгревът ще е за двама!
Моля те, със мене остани!
В други ден ще бъда спомен само!
После всичко просто забрави!
Нощ вълшебна! Приказна! Омайна!
Нощ на безнадеждните души!
Тъжна нощ, но пази свойте тайни!
Може би за утре? Може би?
09.11.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
