Луната като скитница в небето
от залеза та чак до сутринта
пътува заедно със ветровете
по своя път до края на нощта!
Щурче се чува някъде в тревата,
поточе нежно тихо ромоли.
Крясък! Нощна птица във гората,
и мракът след това ще продължи!
Полунощ е! Таласъмско време!
А отгоре хиляди звезди!
Тишината, тя е тежко бреме
от небето тази нощ вали! ...