Нощта се спуска,
а ветрец препуска.
А черното е по-блестящо,
то някак тихо е, но и крещящо.
.
Измамна тишина, защо не чуваш,
сред черното море душите плуват.
Души не чувстващи деня,
те по-дълбоки са и гмуркат се
в нощта.
.
Надвесена над всичко,
нощта, знам, скитника обича,
обича и самотника вървящ,
навел глава и чувствено кървящ.
.
.

.

Само тук, където няма хора,
аз чувствам своите мисли истински,
само тук със себе си говоря,
само тук усещам, че отпускам се.
Сред нощта.
.
Ако пък ми се доспи,
съня си ще прогоня,
той не ме лови,
а приспива само оня,
който е усмихнат,
без беди.
.
Под нощното небе мога сълзите
да пусна да се стичат по очите.
Под нощното небе мога главата
да пусна да погледа във земята.
.
Под нощното небе не съм самотен,
в деня емоционално съм сиротен,
в нощта аз сякаш съм спасен,
по пътя тъмен продължавам, мрак със мен,
мой истински другар,
на неразбраните си цар.