14.11.2006 г., 1:27 ч.

Нощна компания 

  Поезия
750 0 1

Щастието далече е от мен сега

и аз обречена съм на нещастие,

Мъката до мен е в нощта

и с нея правим си компания.


Самотата тихичко пристъпва –

при нази иска да се приюти,

за да намери покоя на душата си

и после звучно да мълчи.


Каква нещастна компания сме само –

Аз, Мъката и Самотата,

затова подаваме си рамо

една на друга в тъмнината.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??