tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
Nov 14, 2006, 1:27 AM

Нощна компания 

  Poetry
751 0 1

Щастието далече е от мен сега

и аз обречена съм на нещастие,

Мъката до мен е в нощта

и с нея правим си компания.


Самотата тихичко пристъпва –

при нази иска да се приюти,

за да намери покоя на душата си

и после звучно да мълчи.


Каква нещастна компания сме само –

Аз, Мъката и Самотата,

затова подаваме си рамо

една на друга в тъмнината.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??