Щастието далече е от мен сега
и аз обречена съм на нещастие,
Мъката до мен е в нощта
и с нея правим си компания.
Самотата тихичко пристъпва –
при нази иска да се приюти,
за да намери покоя на душата си
и после звучно да мълчи.
Каква нещастна компания сме само –
Аз, Мъката и Самотата,
затова подаваме си рамо
една на друга в тъмнината.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
