Меричка (Мери Попинз)
718 2544
15.07.2008 г., 22:08 ч.

Нощна рапсодия 

  Поезия » Любовна
507 0 5

Нощта бе ясна, шушнеха треви,

приказки разказваха елите.

И многогласна рапсодия тук се изви

под съпровода на щурците.

 

Луната се заслуша в хора.

В косите й заплете се светулка.

Свидетел стана им стобора

и в двора - плетената люлка.

 

И тя, пленена, във омая нощна,

от звуци нежни – една соната,

не вярваше, че тази светлина

ще озарява пътя и, съдбата.

 

Той беше странник, и в своя път

нощи горещи споделял беше.

И не веднъж със женска плът,

зла, самотата си тешеше.

 

Той беше обич, и хляб за нея.

Тя вино беше, надежда сляпа.

Но две сърца в едно да слеят

не пожела, изглежда, Сатаната.

 

......................................................................

 

Нощта бе сива, и дъжд валеше.

Листата капеха пред зима.

Но спомен смътен и далечен

напомни им, че пак ги има...

 

"...чувам твоите стъпки да стенат..."

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??