Нощта бе ясна, шушнеха треви,
приказки разказваха елите.
И многогласна рапсодия тук се изви
под съпровода на щурците.
Луната се заслуша в хора.
В косите й заплете се светулка.
Свидетел стана им стобора
и в двора - плетената люлка.
И тя, пленена, във омая нощна,
от звуци нежни – една соната,
не вярваше, че тази светлина
ще озарява пътя и, съдбата. ...