Нощна рапсодия
Нощта бе ясна, шушнеха треви,
приказки разказваха елите.
И многогласна рапсодия тук се изви
под съпровода на щурците.
Луната се заслуша в хора.
В косите й заплете се светулка.
Свидетел стана им стобора
и в двора - плетената люлка.
И тя, пленена, във омая нощна,
от звуци нежни – една соната,
не вярваше, че тази светлина
ще озарява пътя и, съдбата.
Той беше странник, и в своя път
нощи горещи споделял беше.
И не веднъж със женска плът,
зла, самотата си тешеше.
Той беше обич, и хляб за нея.
Тя вино беше, надежда сляпа.
Но две сърца в едно да слеят
не пожела, изглежда, Сатаната.
......................................................................
Нощта бе сива, и дъжд валеше.
Листата капеха пред зима.
Но спомен смътен и далечен
напомни им, че пак ги има...
"...чувам твоите стъпки да стенат..."
© Мери Попинз All rights reserved.
