В тази тъмна нощ,
безкрайна, чиста,
проблясква вечното светило - 
Луната чиста.

На едно прекрасно хълмче,
озарено от звезди,
седи бледата девойка,
потънала в сълзи.

За какво ли плаче тя?
Какъв ли е нейния грях?
Защо сълзите не спират,
защо ли няма в нея капка смях?

Грешките понякога убиват,
докарват те сълзи безброй,
но защо ли тя безутешно плаче
за онова момче, но кой е той?

Кой е този, дето скръб й носи?
Защо е тя сама в нощта? 
И бавно тя започва да заспива,
превърната в плачеща върба.