Нощта бяла
се отразява във мен.
Шепти за раздяла,
заслепеният ден.
И думите тихи
говорят с тъга.
Изразяват във щрихи
вчера, днес и сега.
Сърце пусто
огрява тъмата.
Горчивото чувство
се слива с зората.
И тебе те няма.
До мен, нито тук.
И болка в измама,
в тъга и във звук.
© Петя Терзийска Всички права запазени