Нощта е истинска с луна
Нощта е истинска с луна
/акростих/
Небето сякаш те ревнува
От моя стих и блян...
Ще разбере ли то, че съществува
Това, в което вярваме... не знам?
А времето
Е сякаш наказание
И ни ограничава с часове и дати...
Студено е...
Трябва ми незнание и
И истина, в която да сме сляти...
На сън
Следите ти откривам
Кръстосани с греховно покаяние...
А съм
Самотен... не заспивам, а
Любовта към теб-завързано мечтание...
Усмихвам се
На лудостта си,
А можеше да съм "нормален"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Трифонов Всички права запазени
