Нощта е истинска с луна

/акростих/

Небето сякаш те ревнува

От моя стих и блян...

Ще разбере ли то, че съществува

Това, в което вярваме... не знам?

А времето

Е сякаш наказание

И ни ограничава с часове и дати...

Студено е...

Трябва ми незнание и

И истина, в която да сме сляти...

На сън

Следите ти откривам

Кръстосани с греховно покаяние...

А съм

Самотен... не заспивам, а

Любовта към теб-завързано мечтание...

Усмихвам се

На лудостта си,

А можеше да съм "нормален"...