Нощта говори като водоскок
Нощта говори като водоскок.
Преплита филиграрно светлини и сенки.
Потънал във дълбокото море
на сарагасови очи
мълча и не намирам думи.
И белезите на ръката ти
се губят, за да горят
във моето сърце.
О, платноходи след дългото пътуване
със всички ветрове в платната –
зове ви пясък.
Но не е смърт!
О, това не е и краят!
Ръката
ще ви скове на дом
и във широката градина
ухае на магнолии и на ръкописи…
И аз съм знак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Пангелов Всички права запазени
някак красиво, напомня топлота. Поздрав!