30 nov 2006, 10:47

Нощта говори като водоскок

  Poesía
853 0 11

Нощта говори като водоскок.

Преплита филиграрно светлини и сенки.

Потънал във дълбокото море

на сарагасови очи

мълча и не намирам думи.

И белезите на ръката ти

се губят, за да горят

във моето сърце.

О, платноходи след дългото пътуване

със всички ветрове в платната –

зове ви пясък.

Но не е смърт!

О, това не е и краят!

Ръката

ще ви скове на дом

и във широката градина

ухае на магнолии и на ръкописи…


И аз съм знак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и във широката градина
    ухае на магнолии и на ръкописи…
    И аз съм знак.

    Категорично СИ!
  • Чинаров (Георги Милев) Благодаря ти за високата оценка. Удоволствието е споделено. Жив и здрав!
  • Филиграрно стихотворение, Божидаре, както, прочее, цялата "Делта".
    Беше удоволствие да го прочета отново!
  • velina (Welina Petkowa)За мен е съвсем конкретно, звученето..но усещането прави общото..топлината. Благодаря!
  • Звучи абстраткно някак красиво, напомня топлота. Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....