Изпращам кротко деня.
Навалян. И мокър.
Нощта няма да бъде същата.
Тази последна нощ,
ще бъде особена.
Моята нощ. На лудата
Ще отсявам от плявата,
зърна, негодно поникнали...
Ще кръстя наново
чистите. Ще ги подписвам
със имената им.
Само тази нощ,
ще се изритам неистово -
Омръзнах си. Даже се мразя.
Тази нощ...В ноща на лудата...
Ще съблека всички илюзии
И ще раздам
ризите им
безплатно.
Много скъпо струваха -
поотделно да им се радвам.
Само сега,
ще замръкна в ръцете ти,
за да усетя ударите на голо.
Под пояса...Точно там е
лицемерието -
на дрогирано умните.
Само тази нощ ще споря
с Дявола -
дали аз и той, сме различни
понятия?
Само тази нощ.
Ще чакам да чуя писъка
на грозната птица.
Тя - нощем
пищи на умряло.
Mъртви са маските... Но
свещица няма да паля.
Само тази нощ...
Утре идва новия ден.
Оня, който ще процежда през
процепа на очите ми ...
не сламките,
а треските
останали...
Които чакат изгаряне.
© Веска Алексиева Всички права запазени