Sep 30, 2006, 1:02 AM

НОЩТА...НА "ЛУДАТА"

  Poetry
1.2K 0 21

Изпращам кротко деня.

                  Навалян. И мокър.                          

Нощта няма да бъде същата.

Тази последна нощ,

                    ще бъде особена.  

Моята нощ. На лудата                           

Ще отсявам  от плявата,

зърна, негодно поникнали...

Ще кръстя наново

чистите. Ще ги подписвам

със имената им.

                     Само тази нощ,

                     ще се изритам неистово -                       

Омръзнах си.   Даже се мразя.

Тази нощ...В ноща на лудата...

Ще съблека  всички илюзии

                          И ще раздам  

            ризите им 

безплатно.
Много скъпо  струваха -

                      поотделно да им се радвам.
Само сега,

           ще замръкна в ръцете ти,

за да  усетя  ударите на голо.

Под пояса...Точно там е

лицемерието  -

на дрогирано умните.

            Само тази нощ ще споря

с Дявола  -

          дали аз и той, сме различни 
понятия?
    

                      Само тази нощ.

         Ще чакам да чуя писъка

                    на грозната  птица.

                                 Тя - нощем

пищи на умряло.

Mъртви са маските... Но

свещица няма да паля.

                       Само тази нощ...

                Утре идва новия ден.

Оня, който ще  процежда през

процепа  на очите ми ...

не сламките,

                           а  треските

                              останали...
Които чакат изгаряне.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ей това ще си го запазя в любими. Браво на теб. Нещо в този стих (колкото и побъркано да звучи) ми напомня за работилницата на баща ми и той така пропиля супа пари за инструменти само за да им се "радва". Твоята героиня поне си е видяла грешката. Браво, браво рядко нещо ми хваща окото обаче твоя стих направо ми заби погледа...
  • Велика си,Веси!Благодаря,че те има.
  • не знам защо не съм прочела този стих?! великолепен! възхити ме! прегръщам те за силата ти!
  • Помитаща сила!!!
  • С най-искрени уважения към теб!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...