Нощта (Ти още си буден)
Нощта (Ти още си буден)
Тя е тъгата над тъмните гробища
с лик на мъгла. Притаена злина
рови, оплита се, тиха, поробваща,
граби без срам и живее в смъртта.
Той днес заспа. Тя - нощта го накара.
Ти търсиш, чакаш го, питаш навред,
после кълнеш и се кланяш със вяра,
после си в края и пак си отпред.
Ритай, бесней и отказвай да вярваш
в нея - нощта и отричай съня.
Знам, той заспа, но за него ще трябва
ти да не спиш още, и аз да не спя...
На Е. Антонов, в памет на Р. Антонов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
