Aug 8, 2008, 7:06 AM

Нощта (Ти още си буден) 

  Poetry
647 0 5

Нощта (Ти още си буден)

 

Тя е тъгата над тъмните гробища

с лик на мъгла. Притаена злина

рови, оплита се, тиха, поробваща,

граби без срам и живее в смъртта.

 

Той днес заспа. Тя - нощта го накара.

Ти търсиш, чакаш го, питаш навред,

после кълнеш и се кланяш със вяра,

после си в края и пак си отпред.

 

Ритай, бесней и отказвай да вярваш

в нея - нощта и отричай съня.

Знам, той заспа, но за него ще трябва

ти да не спиш още, и аз да не спя...

 

На Е. Антонов, в памет на Р. Антонов

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??