Aug 8, 2008, 7:06 AM

Нощта (Ти още си буден)

  Poetry
816 0 5

Нощта (Ти още си буден)

 

Тя е тъгата над тъмните гробища

с лик на мъгла. Притаена злина

рови, оплита се, тиха, поробваща,

граби без срам и живее в смъртта.

 

Той днес заспа. Тя - нощта го накара.

Ти търсиш, чакаш го, питаш навред,

после кълнеш и се кланяш със вяра,

после си в края и пак си отпред.

 

Ритай, бесней и отказвай да вярваш

в нея - нощта и отричай съня.

Знам, той заспа, но за него ще трябва

ти да не спиш още, и аз да не спя...

 

На Е. Антонов, в памет на Р. Антонов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...