Носи мириса на лято
Дъждът по улици навън се стича,
люлеещ се като мъничка река.
Вкусът на лятото обсебено обича
и лее се сезонно над града.
Той носи мириса на лято,
а в очите - от щастливите сълзи.
Сърцето му пулсира непознато,
сбъдващо прекрасните мечти.
Дъждът е като нежно цвете,
окрилено от велики небеса.
Посяло след себе си надежда,
ухаеща на любов и красота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
Хубаво стихотворение!
