Дъждът по улици навън се стича,
люлеещ се като мъничка река.
Вкусът на лятото обсебено обича
и лее се сезонно над града.
Той носи мириса на лято,
а в очите - от щастливите сълзи.
Сърцето му пулсира непознато,
сбъдващо прекрасните мечти.
Дъждът е като нежно цвете,
окрилено от велики небеса.
Посяло след себе си надежда,
ухаеща на любов и красота.
© Пламена Добрева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубаво стихотворение!