Кой ще чука

на вратата

тази вечер, в полунощ?

Кой е тука

и те чака

със забит в гърдите нож?

Ще почакам

да изгаснат

във дома ти светлините.

После клякам,

да ме фраснат

твоите лапи със лъжите.

Бъди жестока,

удряй драскай.

Тук съм да платя цената.

Спри ми тока,

после мляскай.

Кръв ми пускай от устата.

Забий ми нокти

във врата,

като котка ме дери.

С драма нотки

ти в съня

моето тяло приюти.

Кой ли може

да прощава

и да вярва пак в лъжи?

Аз съм, Боже,

к'во ми става!?

Още болка в мен лежи.