Нов пует у село...
Бустано завехнал, снопе разпилене,
кучетата лаят, децата реват,
манджите на копторо, па са загореле,
свекръвите люто, снаи кълнат.
Тука да седна и да ви разправям,
един от нашио край, се пише за пует...
Итър е човеко, с пенция уредил се накрая.
Под белио сълкъм реди куплет подир куплет.
Мисирките му с глас извиват,
прасенце в кочинка грухти,
петел бодро кукурига,
котето на бедрото му десно спи.
Седи човеко и куплетите реди,
за преврати, либови и какво ли не щеш...
Па оче да разкрие и как беше от преди,
ако петилетнию не връжеш у каушу че си мреш.
Нефелен бил му тою свет.
Народу прос. Дръжава слаба,
кой отпреде и застане, се измет,
се за джобу гледа си изгода.
Пише он, ич се не плаши...
За космосу, за утрешнио ден...
Дали извънземните, че са от наш`те?
Че биде ли Осамата осмирен?
Природа умайна пред негу са гледа.
Салатка с ракийка, приноси,
лап топа му там, оти тъй му прилега...
Посръбва, пише и мета алабросо.
Момите от силото вечим пощурея
романтичен им бил, меко гледал,
фрълия мутиките , цръвилата зеа,
оно, мерако, у мозъко връти като свредел.
Изпедепцаа са модерно, с кондури високи,
чорапе с дантеле и рокли с фентифлюшки.
Он за Данте им говори, они гледат напосоке.
Он сомфонии слуша, они у кючек се люшкат.
Неска у силото е идиля голема -
семинар пуето спретнал,
сички се алосват, на къро никой нема.
Даже кмето, глей го, крак връз крак е метнал...
Модернизация и интеграция, оф, думи модерни.
Мара с грация снагата кърши,
ма отглади па и свири коремо.
Тою мискинлък как ли че завръши?
кучетата лаят, децата реват,
манджите на копторо, па са загореле,
свекръвите люто, снаи кълнат.
Тука да седна и да ви разправям,
един от нашио край, се пише за пует...
Итър е човеко, с пенция уредил се накрая.
Под белио сълкъм реди куплет подир куплет.
Мисирките му с глас извиват,
прасенце в кочинка грухти,
петел бодро кукурига,
котето на бедрото му десно спи.
Седи човеко и куплетите реди,
за преврати, либови и какво ли не щеш...
Па оче да разкрие и как беше от преди,
ако петилетнию не връжеш у каушу че си мреш.
Нефелен бил му тою свет.
Народу прос. Дръжава слаба,
кой отпреде и застане, се измет,
се за джобу гледа си изгода.
Пише он, ич се не плаши...
За космосу, за утрешнио ден...
Дали извънземните, че са от наш`те?
Че биде ли Осамата осмирен?
Природа умайна пред негу са гледа.
Салатка с ракийка, приноси,
лап топа му там, оти тъй му прилега...
Посръбва, пише и мета алабросо.
Момите от силото вечим пощурея
романтичен им бил, меко гледал,
фрълия мутиките , цръвилата зеа,
оно, мерако, у мозъко връти като свредел.
Изпедепцаа са модерно, с кондури високи,
чорапе с дантеле и рокли с фентифлюшки.
Он за Данте им говори, они гледат напосоке.
Он сомфонии слуша, они у кючек се люшкат.
Неска у силото е идиля голема -
семинар пуето спретнал,
сички се алосват, на къро никой нема.
Даже кмето, глей го, крак връз крак е метнал...
Модернизация и интеграция, оф, думи модерни.
Мара с грация снагата кърши,
ма отглади па и свири коремо.
Тою мискинлък как ли че завръши?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
