Бустано завехнал, снопе разпилене,
кучетата лаят, децата реват,
манджите на копторо, па са загореле,
свекръвите люто, снаи кълнат.
Тука да седна и да ви разправям,
един от нашио край, се пише за пует...
Итър е човеко, с пенция уредил се накрая.
Под белио сълкъм реди куплет подир куплет.
Мисирките му с глас извиват,
прасенце в кочинка грухти,
петел бодро кукурига,
котето на бедрото му десно спи. ...