30.09.2008 г., 7:21

Нова България

697 0 4


Нова България


Пак черни мощни лимузини
се движат в синджирен ред
и слънце пак блести в очи ни,
но кой ли ще е тоз отпред?

Поскъпна хлябът и месото.
Мляко синей се от вода.
От три дни гладен съм, защото
парите свършват за беда.

В мръсни кофи от боклука
надявах се да бръкна – срам,
но някой изпреварил ме и тука, 
ще седна и почивка ще си дам.

Намериха го там припаднал,
от глад изсъхнал, почернял.
Без зъби, стар, смрадлив, изпаднал
със поглед мътен, оскотял.

Поспрете си колите, о, велможи,
що тънете в блудство и разкош.
Смилете се над скитника и може
да хвърлите в шапката му грош.

7/96

Г. Гълъбов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Гълъбов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...