30 sept 2008, 7:21

Нова България

  Poesía » Civil
702 0 4


Нова България


Пак черни мощни лимузини
се движат в синджирен ред
и слънце пак блести в очи ни,
но кой ли ще е тоз отпред?

Поскъпна хлябът и месото.
Мляко синей се от вода.
От три дни гладен съм, защото
парите свършват за беда.

В мръсни кофи от боклука
надявах се да бръкна – срам,
но някой изпреварил ме и тука, 
ще седна и почивка ще си дам.

Намериха го там припаднал,
от глад изсъхнал, почернял.
Без зъби, стар, смрадлив, изпаднал
със поглед мътен, оскотял.

Поспрете си колите, о, велможи,
що тънете в блудство и разкош.
Смилете се над скитника и може
да хвърлите в шапката му грош.

7/96

Г. Гълъбов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Гълъбов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...