август 2014 Румяна Славова

Заминавай!Тръгвай!Върви!
Свърши всичко.
Затвори всички врати!
Пътищата за назад
от паметта заличи!
Някъде,от мен по-далече,иди!
И съблечи таз' дрипава дреха
от изпосталяла любов!
Влачим я твърде дълго
от страх да не останем сами.
А тя веч' е безцветна,окъсана,
даже вони...
Разплитат се нишките една по една
и студ сковава отдавна
наш'те тела и души!
Не би могла вечно да стопля.
Понесе безброй удари и вини.
Кърпихме упорито с компромиси-
да отложим разкъсване-
още дрехата да издържи!
И изпирахме в сълзи изтекли
от премълчани признания,
неразбрани тъги...
Но тъканта се протърка
и се проби
от студените погледи-
тихомълком отправени;
от целувки недадени;
от измерване на егоизми...
Пропита от мъка
днес е материя тънка,
а безбожно тежи!
Късай последната нишка!
Непоискана ласка спести!
Ще останем ний голи, сами...
Но със стъпка по-лека 
ще дирим дреха нова,по мярка-
по непознати пътища,
зад други врати.
Дреха цветна и мека,
удобна и чиста...
Дано да е шита
от шивачка щастлива-
в конците копринени
орисия вечна втъкала
за дни бели и влюбени!