Нова луна - ново аз
Изтрих следите ти с гумичка.
Изрисувал бе грозно цялото ми сърце.
Всеки спомен обезглавявах ухилена
и го хвърлях през моста при теб.
Обесих онези усмивки,
заплашващи нощта със безсъние.
И навярно ще затварям очите си,
щом вече зазидах пътя към тебе.
В косите си сплетох надежда,
а в очите ми роди се море.
Дори слънцето вече да залязва,
знам, луната започна да расте.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сюзън Смърт Всички права запазени
