Нова обич
638
0
0
Безбродна и тежка душата се свлича
в топли завивки от гнила любов,
земята погалва, крилото на птица,
но бързо полита към своя живот.
Тя песен ми носи, копринено мека
разтапяла чистата лятна роса,
пречиства земята от гнилата дреха
на обич безлична, измамна и зла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Караджова Всички права запазени
