1.01.2020 г., 15:08

Новата 2020-та Година

947 0 4

По пътища, пъртини, магистрали

тя идва старата да подмени.

И в този час в небесните централи,

и календара стар да ни смени.

И земното ни време с нова сила

да влиза смело от сезон в сезон.

Земята пак-задъхана и мила,

да вози всички в топъл небосклон.

В тържествен час в душата ни да влезе,

за да пораснем всички до един.

И злото от душата да излезе,

за да живеем под един аршин.

За да изгрее, като ново слънце-

нощта да стане бяла, като ден.

да има във гнездата топло зрънце...

Светът да бъде в нея променен.

 

И този свят във ръст да се изправи.

Напред във Космоса да полети.

Войнта лоша в мир да я направи

и красотата зло да победи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Валя, Мариана, Пепи и Георги, за хубавите коментари и пожелания. И аз от своя страна Ви пожелавам здраве, мъдрост и късмет във всяко ново начинание! Нови вдъхновения и творчески успехи през цялата година! Ще прочета и стиховете на Георги!
  • Господин Апостолов, много е хубаво!ЧНГ и за много години!Предлагам ви да прочетете моето стихотворение за новата година.
  • Пррекрасно! ЧНГ
  • Честита нова година, Колич.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...