11.04.2007 г., 16:33

Новата любов...(едно послание към старата)

1.2K 0 6


Едно последно "Сбогом" ще прошепна,
едно сбогом, тъжно, прощално.
"Обичам те" вече на друг аз ще шепна,
да те мразя омръзна ми: стана банално.

Знаеш го: когато обичам, обичам от сърце,
любов на никого не подарявам!
Сега едно момче държи любовта ми в своите ръце
и то ще я пази, на него му вярвам!

Ти ли?... Ти ли, стара обич моя,
искаш времето да върнеш?...
Отне ми сълзата, отне ми покоя,
но няма очите отново да зърнеш...

Сега те ще плачат, ще търсят другия - 
за теб отдавна спомен няма -
и като едни силни, мощни оръдия,
ще отворят в сърцето ти лютата рана...

Ще ти кажа нещо...
Нашето време отдавна изтече.
Не се пали, достатъчно ми е горещо,
не ми припомняй за себе си вече!

Остави ме по пътя свой да вървя,
остави ме - друг вече ме прави щастлива,
остави ме - за другия вече горя
и нашата обич е толкоз красива...

И, стара обич моя, не се опитвай да ме върнеш,
защото аз съм с другото момче,
от неговите ръце не ще ме изтръгнеш,
вече двама на един сме, няма кой да ни спре!!!

Със новата любов се чувствам защитена,
той не ме обижда, не е със мене груб
и с него никога не ще се чувствам наранена,
сега със него имаме мечти цял куп.

Забрави ме, стара обич моя,
не искам вече да оставам тук.
Върни ми сълзата, върни ми покоя...
защо ли... сега принадлежат на друг...

С другия споделям сърцето,
душата си и тялото дори,
с цялата си нежност му галя лицето,
целувам го, а той влюбено "Обичам те" мълви.

Ти ме попита дали те мразя,

дали ме боли от нашата любов безлична.

Наречи ме кучка, но сега на твоята любов ще газя,

може и да съм такава, ти ме направи безразлична!


Сега съм радостна, щастлива,

нали ти искаше това...

преди и теб обичах, но от наивност похотлива,

обичах те само на думи, само на слова!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...