Едно последно "Сбогом" ще прошепна,
едно сбогом, тъжно, прощално.
"Обичам те" вече на друг аз ще шепна,
да те мразя омръзна ми: стана банално.
Знаеш го: когато обичам, обичам от сърце,
любов на никого не подарявам!
Сега едно момче държи любовта ми в своите ръце
и то ще я пази, на него му вярвам!
Ти ли?... Ти ли, стара обич моя,
искаш времето да върнеш?...
Отне ми сълзата, отне ми покоя,
но няма очите отново да зърнеш...
Сега те ще плачат, ще търсят другия -
за теб отдавна спомен няма -
и като едни силни, мощни оръдия,
ще отворят в сърцето ти лютата рана...
Ще ти кажа нещо...
Нашето време отдавна изтече.
Не се пали, достатъчно ми е горещо,
не ми припомняй за себе си вече!
Остави ме по пътя свой да вървя,
остави ме - друг вече ме прави щастлива,
остави ме - за другия вече горя
и нашата обич е толкоз красива...
И, стара обич моя, не се опитвай да ме върнеш,
защото аз съм с другото момче,
от неговите ръце не ще ме изтръгнеш,
вече двама на един сме, няма кой да ни спре!!!
Със новата любов се чувствам защитена,
той не ме обижда, не е със мене груб
и с него никога не ще се чувствам наранена,
сега със него имаме мечти цял куп.
Забрави ме, стара обич моя,
не искам вече да оставам тук.
Върни ми сълзата, върни ми покоя...
защо ли... сега принадлежат на друг...
С другия споделям сърцето,
душата си и тялото дори,
с цялата си нежност му галя лицето,
целувам го, а той влюбено "Обичам те" мълви.
Ти ме попита дали те мразя,
дали ме боли от нашата любов безлична.
Наречи ме кучка, но сега на твоята любов ще газя,
може и да съм такава, ти ме направи безразлична!
Сега съм радостна, щастлива,
нали ти искаше това...
преди и теб обичах, но от наивност похотлива,
обичах те само на думи, само на слова!!!
© Йоанна Маринова All rights reserved.