Новата ни първа среща
Обади ми се в полунощ,
каза, че ти липсвам.
И в гласа си скрил молещ се зов,
с мен среща поиска.
Каза ми: Ще пием кафе,
ще побъбрим...
и тост ще вдигнем за доброто,
старо време..."
Помълчах... помислих...
и казах: "Добре, нека пием кафе..."
Нервно ми беше...
Срещите с теб... бях ги забравила...
Страхувах се... Защо?
Чувства ли в мен бяха останали?
Но тръпнех с наслада...
чаках срещата, така безпощадно желана...
И на старото място, точно във шест,
срещнах очите ти, чакащи мен...
Разменихме усмивки...
Стиснахме ръце...
И по снобски заговорихме
за дните предишни...
Но, незнаен трепет пробуди
и твоето и моето сърце...
И вървяхме по алеите на
минали спомени...
И почивахме на пейките на
забравени целувки...
И за миг завърнали се в
миналото от нас прогонено,
обляхме страните си с онези,
нашите милувки...
А времето летеше...
Наближаваше мига на раздялата...
И беше горещо, въпреки че валеше...
"Помниш ли, като в първата ни среща." -
казах прималяла...
И скрихме се под онзи балкон...
точно както преди...
И останахме притихнали,
несъзнателно доближавайки
изгубените си души...
И погледна ме за миг...
точно както преди...
И доближи лице към мен,
и устните ти докоснаха моите,
и с неземен стон, във гърлото стаен,
отвърнах на целувките ти със своите...
А дъждът си валеше...
но беше горещо...
И сляли душите си в целувките нежни,
разбрахме... това бе новата ни, първа среща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
