2.02.2010 г., 20:34

Нуждата

775 0 0

Всеки има нужда от подкрепа
от някой, който да е винаги зад нас.

Душа във вярност ни заклета,

и подаваща ръка в труден час.

 

Има нужда от любов,

да има кой да чуе жалния му зов.

Да му покаже, че е желан,
че е обичан и зачитан.

 

От разбиране също се нуждае,
за да се не чувства сам.

И всеки силно желае
да не остане неразбран.

Нещо красиво и незабравимо.
Нещо забавно и непоколебимо.
Нещо, за което да мечтае.
И от това всеки се нуждае.

Някой, който да сънува.
Някой, за който си струва да умре.

Някой, който с усмивка да го лекува.
Някой, чийто поглед да иска да съзре.

Ти ме подкрепяш във всяко начинание.
Вярваш в мен, дори когато аз не вярвам.                              

Показваш ми, че за теб съм от значение.

И обичаш ме. Сигурен съм, защото го усещам.

 

Никога не ме оставаш неразбран.

Никога не ме оставаш с проблема сам.

И успяваш ти да го решиш просто с усмивка.

И да ме успокоиш с нежна милувка.

 

Красотата, която струи от твойте очи,

от твойте ръце, от твойте коси.
Блясъкът на страст от твойте зъби.
Сексапилът, който излъчват твойте гърди.

Всичко това е просто част
от твоя образ незабравим,

за който бих се жертвал тоз час,

за да остане все тъй непоколебим.

 

Ти подхранваш мойте мечти.
И навлизаш в сънищата ми.
Благодаря, че ми даваш всичко това.
Благодаря, че правиш ме щастлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...