19.03.2005 г., 14:06

Нужен

1.3K 0 1
Свят без любов,
свят пълен с тъга,
свят в който живее,
всяка самотна жена.

Тъжен и пуст,
мрачен и тих,
аз мъката удавих
в писане на стих след стих.

Лист след лист,
все за тебе пиша
и все по - трудно
без тебе дишам.

Нужен както въздух,
нужен както вода,
ала теб те няма
и умирам аз сега.

Ти, любов моя,
любов несподелена,
искам да бъда твоя,
а не тъжна и сломена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....