Mar 19, 2005, 2:06 PM

Нужен

  Poetry
1.3K 0 1
Свят без любов,
свят пълен с тъга,
свят в който живее,
всяка самотна жена.

Тъжен и пуст,
мрачен и тих,
аз мъката удавих
в писане на стих след стих.

Лист след лист,
все за тебе пиша
и все по - трудно
без тебе дишам.

Нужен както въздух,
нужен както вода,
ала теб те няма
и умирам аз сега.

Ти, любов моя,
любов несподелена,
искам да бъда твоя,
а не тъжна и сломена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...