Ще бъде вечер.
И звездите ще светят ярко.
Ще седнеш на пейка.
Дори и цигара ще запалиш.
Ще си спомниш за миговете чудни.
За приказката...
За моментите, когато бяхме там.
Само двамата...
И мълчахме сляли се един в друг.
Ще си спомниш и за погледа.
Който стоеше и те гледаше.
Който мечтаеше да види твоят поглед.
Твоят блян...
Ще усетиш и целувката по челото,
бузите
носът...
Ще затвориш очи и ще си спомниш.
После ще ги отвориш.
Ще се огледаш...
Ще се спреш на ъгала, и ще чакаш...
Ще чакаш някой да те прегърне.
И да ти каже "Обичам те!"
Ще гориш за спомените си...
Както аз горя.
Но всичко ще е тъй различно.
Вече тръгнахме по пътеки различни.
Аз и ти.
Единствени...
© Павел Ваклинов Всички права запазени