13.12.2025 г., 12:45

Някога като малък

55 0 0

Как исках с вуйчо Ники
да ида в Халкидики,
преди да падне здрача
в гората край кълвача…
Как исках да премина
дори и през комина,
та после, през гората,
да стигна до реката!
Където – Кума Лиса
се прави на актриса!
И драпа по въженца
с наперени петленца!
Които – кукуригат –
почти до синевата!
Високо над гората!
Градчето и тревата!
Там, дето хоризонта
танцува със луната!
И после ръкопляскат:
Небето и земята!...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...