11.04.2024 г., 15:45

Някога много отдавна

410 0 1

Попитали веднъж един мъдрец:
как се пишат стихотворения
по кората на дърво?
А мъдрецът се замислил,
почесал се по олисялата камбанария
и отговорил: Трябва само
да си подостриш въображението
и да тръгнеш внимателно
по върхът на бръснача…
Да гледаш само в една точка
или в нещо, което е заковано
на небето. Може да е птица
с едно крило или главата
на крокодил с една опашка.
Може дори да прилича на магаре
или магарето да прилича на кон.
Това няма значение. Важното е,
след като си търкулнеш погледа
през ключалката на Хоризонта,
да виждаш и чуваш само онова,
което ти диктува сърцето!
За да го гравираш после
с душата си по кората на дървото…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...