11.04.2024 г., 15:45

Някога много отдавна

408 0 1

Попитали веднъж един мъдрец:
как се пишат стихотворения
по кората на дърво?
А мъдрецът се замислил,
почесал се по олисялата камбанария
и отговорил: Трябва само
да си подостриш въображението
и да тръгнеш внимателно
по върхът на бръснача…
Да гледаш само в една точка
или в нещо, което е заковано
на небето. Може да е птица
с едно крило или главата
на крокодил с една опашка.
Може дори да прилича на магаре
или магарето да прилича на кон.
Това няма значение. Важното е,
след като си търкулнеш погледа
през ключалката на Хоризонта,
да виждаш и чуваш само онова,
което ти диктува сърцето!
За да го гравираш после
с душата си по кората на дървото…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...