Някога, някъде
На пирови победи се наситих,
наситих се на скърби и омрази,
а мразех се и светли чувства пазих,
и мъка ме гореше на талази.
Пречупвайки онези мрачни чувства,
що мои господари вчера бяха,
аз щастие на сън предвкусвах,
предвкусвах и зомбиран чаках.
Нарамил на немирното покоя,
пребродих всички свои страхове,
през жеги минах, през порои,
но чувах вечно тъжен глас да ме зове.
Презирах, мразех се и пак презирах
тълпата черна, с дъх на пеликан,
умирах, с всеки силен стих умирах
и се прераждах на едно добро небе.
Пречистен се завърнах в родна стряха,
кът тъй любим във всички светове,
със мене всички предци бяха,
видях, с очите си видях - синът ми ме зове.
наситих се на скърби и омрази,
а мразех се и светли чувства пазих,
и мъка ме гореше на талази.
Пречупвайки онези мрачни чувства,
що мои господари вчера бяха,
аз щастие на сън предвкусвах,
предвкусвах и зомбиран чаках.
Нарамил на немирното покоя,
пребродих всички свои страхове,
през жеги минах, през порои,
но чувах вечно тъжен глас да ме зове.
Презирах, мразех се и пак презирах
тълпата черна, с дъх на пеликан,
умирах, с всеки силен стих умирах
и се прераждах на едно добро небе.
Пречистен се завърнах в родна стряха,
кът тъй любим във всички светове,
със мене всички предци бяха,
видях, с очите си видях - синът ми ме зове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени
