4.01.2016 г., 16:38 ч.

Някой 

  Поезия » Друга
833 1 12

В душата ми някой е скитал.

Снощи. По пълнолуние.

Намерих следи от копита

на безразсъдно пришпорени думи.

В душата ми някой е ровил.

Рано. По първи петли.

С кални ръце хвърлял отрова,

крилете ù вързал – да не лети.

В душата ми влизал е някой. Със взлом.

Скришно. С януарския мраз.

Търсил е нещо. Търсил е дом.

Ти не си.

Значи съм аз.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??