В душата ми някой е скитал.
Снощи. По пълнолуние.
Намерих следи от копита
на безразсъдно пришпорени думи.
В душата ми някой е ровил.
Рано. По първи петли.
С кални ръце хвърлял отрова,
крилете ù вързал – да не лети.
В душата ми влизал е някой. Със взлом.
Скришно. С януарския мраз.
Търсил е нещо. Търсил е дом.
Ти не си.
Значи съм аз.
© Даниела Всички права запазени