...Някой...
...Някой...
Някой има търпението, знае как да чака,
събужда ме внезапно от съня, от кошмарите ми,
със своя ключ от кристали - портата дири и вика
пред него да застане и тъй лесно отключва тайните ми...,
всичките ми спомени и мечти в себе си опознава...
Някой има слуха и усета, знае как гласа ми да чува
през всичките стени, който ни разделят-
и една по една поваля ги - дори след забрава,
чувствайки, че някога и аз ще тръгна срещу тях ,
че змиите ще ни разплетат, защото се обичаме...
И ако днес съм истински жива, е заради този някой,
който всеки миг, срещу течението изскача да ме спасява...!
Този някой, който след смъртта се връща, този някой,
който и в умората продължава, този някой, който ме влюбва...
Някой живота ми се нарича, знае как да го създава-
как красота на всеки ден и всяка нощ да ми показва,
как да чувстваме безкрайността и зорите да са сини,
как пладнето да е зелено и миговете споделени...-
как жълтото цвете няма да бъде изоставено от вселената
как цвета му не ще увехне никога, защото пази го любовта
как точно то символизира сливането между слънцето и луната
между небето и земята - истината...!
И ако днес съм истински жива, е заради този някой,
който съм чакала и търсела в продължение на векове,
този някой, който ме чака и търси в безкрая, този някой,
който, където и да е във времето ми изпраща сигналите...
и с него чувствата и душата си следвам...
Любими ти си този някой, който път към мен намира,
този някой, който ме обича и който аз обичам...-
който със щастие ме изпълва и дъха ми спира
който във сърцето ми е всичко, заради който съществувам...
и към живота се завръщам...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
