...Някой...

Някой има търпението, знае как да чака,

събужда ме внезапно от съня, от кошмарите ми,

със своя ключ от кристали  -  портата дири и вика

пред него да застане и тъй лесно отключва тайните ми...,

всичките ми спомени и мечти в себе си опознава...

Някой има слуха и усета, знае как гласа ми да чува

през всичките стени, който ни разделят-

и една по една поваля ги -  дори след забрава,

чувствайки, че някога и аз ще тръгна срещу тях ,

че змиите ще ни разплетат, защото се обичаме...

И ако днес съм истински жива, е заради този някой,

който всеки миг, срещу течението изскача да ме спасява...!

Този някой, който след смъртта се връща, този някой,

който и в умората продължава, този някой, който ме влюбва...

Някой живота ми се нарича, знае как да го създава-

как красота на всеки ден и всяка нощ да ми показва,

как да чувстваме безкрайността и зорите да са сини,

как пладнето да е зелено и миговете споделени...-

как жълтото цвете няма да бъде изоставено от вселената

как цвета му не ще увехне никога, защото пази го любовта

как точно то символизира сливането между слънцето и луната

между небето и земята - истината...!

И ако днес съм истински жива, е заради този някой,

който съм чакала и търсела в продължение на векове,

този някой, който ме чака и търси в безкрая, този някой,

който, където и да е във времето ми изпраща сигналите...

и с него чувствата и душата си следвам...

Любими ти си този някой, който път към мен намира,

този някой, който ме обича и който аз обичам...-

който със щастие ме изпълва и дъха ми спира

който във сърцето ми е всичко, заради който съществувам...

и към живота се завръщам...!