18.08.2006 г., 11:39

Някой ден

985 0 9
Писна ми от тъпите проблеми,
  писна ми от незначителният ми живот.
Нямат ли край тези вечни дилеми?
  Омръзна ми от несподелена любов.

      Едни и същи въпроси всеки път,
не спирам да си задавам
едни и същи въпроси и отново съм на кръстопът
и не трябва, и не трябва да се предавам.

Защо не разбираш, за Бога, че те обичам?
  Или не ти стига това?
Явно малко ти е постоянно да го изричам,
  а ти неохотно да извърташ глава.

      Лесно е, да - ще кажеш - на думи всеки може,
но нима не съм ти го доказвала?
Спомни си колко пъти се наложи
и пред останалите да го показвам?

Но казах вече: "Стига!",
  не мога да се довършвам повече така,
е, постигна, каквото искаше,
  сега ще сложа край на таз игра.

      И аз ще продължа да се боря
и няма да се предам, заради някакъв глупак,
който за миг помисли, че негов е света,
и някой ден, когато теб те заболи, ще се срещнем... пак...

И аз ще ти напомня, мили,
  как боляло ме е преди,
а тогава аз ще се обърна
  и ще чувам през сълзи: "Прости!...".

      Но нямам сили, казах ти
да прощавам аз такова нещо
за всичката ми болка ти не можеш да изплатиш
дори с всичко в теб човешко.

Да беше мислил, докато ме имаше,
  сега е късно да прощавам,
хайде,изправи се и върви си...
  и прости ми, че това ти причинявам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белослава Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...