18.08.2006 г., 11:39 ч.

Някой ден 

  Поезия
801 0 9
Писна ми от тъпите проблеми, писна ми от незначителният ми живот. Нямат ли край тези вечни дилеми? Омръзна ми от несподелена любов. Едни и същи въпроси всеки път, не спирам да си задавам едни и същи въпроси и отново съм на кръстопът и не трябва, и не трябва да се предавам. Защо не разбираш, за Бога, че те обичам? Или не ти стига това? Явно малко ти е постоянно да го изричам, а ти неохотно да извърташ глава. Лесно е, да - ще кажеш - на думи всеки може, но нима не съм ти го доказвала? Спомни си колко пъти се наложи и пред останалите да го показвам? Но казах вече: "Стига!", не мога да се довършвам повече така, е, постигна, каквото искаше, сега ще сложа край на таз игра. И аз ще продължа да се боря и няма да се предам, заради някакъв глупак, който за миг помисли, че негов е света, и някой ден, когато теб те заболи, ще се срещнем... пак... И аз ще ти напомня, мили, как боляло ме е преди, а тогава аз ще се обърна и ще чувам през сълзи: "Прости!...". Но нямам сили, казах ти да прощавам аз такова нещо за всичката ми болка ти не можеш да изплатиш дори с всичко в теб човешко. Да беше мислил, докато ме имаше, сега е късно да прощавам, хайде,изправи се и върви си... и прости ми, че това ти причинявам...

© Белослава Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??