Някой ден
Писна ми от тъпите проблеми,
писна ми от незначителният ми живот.
Нямат ли край тези вечни дилеми?
Омръзна ми от несподелена любов.
Едни и същи въпроси всеки път,
не спирам да си задавам
едни и същи въпроси и отново съм на кръстопът
и не трябва, и не трябва да се предавам.
Защо не разбираш, за Бога, че те обичам?
Или не ти стига това?
Явно малко ти е постоянно да го изричам,
а ти неохотно да извърташ глава.
Лесно е, да - ще кажеш - на думи всеки може,
но нима не съм ти го доказвала?
Спомни си колко пъти се наложи
и пред останалите да го показвам?
Но казах вече: "Стига!",
не мога да се довършвам повече така,
е, постигна, каквото искаше,
сега ще сложа край на таз игра.
И аз ще продължа да се боря
и няма да се предам, заради някакъв глупак,
който за миг помисли, че негов е света,
и някой ден, когато теб те заболи, ще се срещнем... пак...
И аз ще ти напомня, мили,
как боляло ме е преди,
а тогава аз ще се обърна
и ще чувам през сълзи: "Прости!...".
Но нямам сили, казах ти
да прощавам аз такова нещо
за всичката ми болка ти не можеш да изплатиш
дори с всичко в теб човешко.
Да беше мислил, докато ме имаше,
сега е късно да прощавам,
хайде,изправи се и върви си...
и прости ми, че това ти причинявам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Белослава Асенова Всички права запазени
